Аз съм щастлив човек. Работя професия, която обичам.
А тя е – педиатрия….
Да, много е трудна и отговорна. На 10-тата година се научавам да различавам от кой вирус е зачервено гърлото. На 20 –тата – с един поглед мога да разбера дали детето има пневмония. Но това е се е получило в следствие на много притеснения и безсънни нощи.
Хубавото в педиатрията е, че непрекъснато се променят поколенията на децата.
А още по-интересното е, че и родителите в годините са различни.
Но едно нещо си е постоянно.
Когато накрая на прегледа задам въпроса „кой ще гледа болното дете“, те почти винаги не са подготвени, споглеждат се помежду си и „прехвърлят топката“ от един на друг.
А това е много важно. От човека, който ще бъде до болното дете зависи бързото и трайно оздравяване. Той коректно ще следи симптомите и ще дава лекарствата.
И най-вече – прецизно ще разкаже на лекаря си хода на заболяването.
Педиатрите сме изключително затруднени, когато един човек гледа детето, а друг го води на преглед.
Така ,че родители – гледането на болно дете е половин лечение.
Коментари