Анемии при децата

За анемия говорим, когато нивото на хемоглобина е под 100 g/l. Както разбирате, тя се доказва много лесно с лабораторно изследване.

Основните прояви на анемия в детската възраст са:

  • Силно намален апетит. Детето не проявява никакъв интерес към храната и това трае седмици и месеци.
  • Кожата и видимите лигавици са бледи. Най-показателен е цветът на лигавицата под долния клепач, когато го придърпаме – тя е бледочервена.
  • Детето се уморява лесно и по време на игра иска да си почива.
  • Оплаква се от световъртеж и болки в корема.

Причините, които могат да доведат до анемия, се делят на:

  • Вродени – липса на някакъв ензим или вещество, което компрометира вграждането на хемоглобина в еритроцитите. Вследствие на това животът им намалява и те се саморазрушават.
  • Намален внос чрез храната на вещества, които изграждат хемоглобинната молекула. Най-честите са желязо, витамин В12 и фолиева киселина.
  • Повишена загуба на кръв – при менструация, травми и кръвоизливи от вътрешни органи.

Най-честата анемия е желязодефицитната. При нея страда вносът на желязо чрез храната. Неправилното хранене е причина № 1. В ранната детска възраст се дължи на късното и неправилно захранване. Изчаква се до 7-ия месец и чак тогава се внасят месно-зеленчуково пюре и яйчен жълтък, които са основните доставчици на желязо за организма.

В по-късна възраст за този вид анемия допринася еднообразното хранене. Преобладават сухи храни и въглехидрати. Зеленчуците и плодовете са поставени на заден план. Друг проблем с подрастващите е подлагането на различни диети, чрез които се стремят да редуцират теглото си и да изглеждат добре.

Пълното вегетарианство не е особено полезно за организма. В еволюцията човекът се е приспособил към враждебния околен свят, като е консумирал храна както от животински, така и от растителен произход. Самите ензимни системи са адаптирани към този начин на хранене. При пълното вегетарианство лишаваме организма от една основна съставка, което впоследствие ще се отрази на здравето на децата ни. При деца, които не консумират месо, хемоглобинът е многократно намален.

Желязодефицитна анемия се появява и при хронични загуби на кръв. На първо място тя е при девойките, които имат по-обилен месечен цикъл.

Преди да предприемем лечение, е нужно да се назначат следните изследвания:

  • Пълна кръвна картина с акцент върху нивото на хемоглобина и броя на еритроцитите. Важни са и някои специфични показатели, които се тълкуват от лекар – MCV, MCH и др.
  • Ниво на серумно желязо, което не трябва да е под 6 мкмол/л, и ЖСК – желязосвързващ капацитет.
  • Морфология на еритроцитите.

При трайно намален хемоглобин, намалено серумно желязо и повишен желязосвързващ капацитет диагнозата е желязодефицитна анемия. Тогава може да предпишем съответните препарати, съдържащи желязо. От всички аз използвам най-много „Малтофер“.

Ето и дозирането му:

Кърмачета (до 1 г.): Манифестен железен дефицит – 10 – 20 капки дневно (25 – 50 мг желязо). Латентен железен дефицит – 6 – 10 капки дневно (10 – 25 мг желязо). Профилактика – 2 – 4 капки дневно (5 – 10 мг желязо).

Имунокидс е един от малкото сиропи, които съдържат билката кръвен здравец и освен имуномодулиращ ефект и подкрепя хемопоезата – създаване на червени кръвни телца и по този начин повишава хемоглобина.

Деца (1 – 12 г.): Манифестен железен дефицит – 20 – 40 капки дневно (50 – 100 мг желязо). Латентен железен дефицит – 10 – 20 капки дневно (25 – 50 мг желязо). Профилактика – 4 – 6 капки дневно (10 – 15 мг желязо).

Деца (> 12 г.), възрастни и кърмещи майки: Манифестен железен дефицит – 40 – 120 капки дневно (100 – 300 мг желязо). Латентен железен дефицит – 20 – 40 капки дневно (50 – 100 мг желязо). Профилактика – 4 – 6 капки дневно (10 – 15 мг желязо).

Бременни жени: Манифестен железен дефицит – 80 – 120 капки дневно (200 – 300 мг желязо). Латентен железен дефицит – 40 капки дневно (100 мг желязо). Профилактика – 20 – 40 капки дневно (50 – 100 мг желязо).

Недоносени деца: Манифестен железен дефицит – 1 – 2 капки дневно на кг телесна маса (2,5 – 5 мг желязо).

Капките се приемат след хранене.

Под манифестен железен дефицит разбираме ниски стойности на хемоглобин и желязо в кръвта. При латентния хемоглобинът е нормален, но серумното желязо е в долната граница на нормата. При него са изчерпани депата на желязо в организма.

За възрастни много добър ефект има от приема на таблетките „Малтофер фол“. Те съдържат както желязо, така и фолиева киселина. Дозата е по 1 – 2 таблетки, които се дъвчат след хранене.

За да се подпомогне усвояването на внесеното желязо, аз използвам следната комбинация:

  • „Ферум фосфорикум 9 СН“ – 3 пъти по 5 гранули
  • Шуслерова сол № 3 – „Ферум фосфорикум“
  • Шуслерова сол № 5 – „Калиум фосфорикум“
  • Шуслерова сол № 2 – „Калциум фосфорикум“.

Дозата на Шуслеровите соли е в зависимост от възрастта – от 3 до 5 таблетки от всяка една от тях се разтварят в 200 мл вода и се пие през целия ден.

Продължителността на терапията при желязодефицитна анемия е 1 месец. След това спираме приема на лекарствата за 10 дни и назначаваме изследвания. Даже да са подобрени показателите, продължаваме терапевтичната схема за още 1 месец, за да се попълнят депата на желязо в организма.

Другата анемия, която е много разпространена по нашите географски ширини, е бета таласемията (средиземноморска анемия).

При нея има генетичен (вроден) дефект при изграждането на молекулата на хемоглобина. Вследствие на това еритроцитите не живеят пълния си живот от 120 дни и се разрушават.

Този вид анемия бива пълна и непълна (майор и минор). При таласемия майор симптомите са много тежки и се проявяват още след раждането. Детето има жълта кожа и видими лигавици. Това оцветяване се дължи на разрушените еритроцити и отделения от тях билирубин. Детето изостава във физическото и нервно-психическото си развитие. Има уголемени черен дроб и слезка. Костният скелет се деформира, като най-типична е промяната на черепа – придобива вид на кула. Лицето е с екзотичен вид – придърпани очи и малък и сплескан нос. При изследване на кръвната картина се установява значително намаление на хемоглобина – под 60 g/l, при нормално или повишено ниво на серумното желязо. Ето защо този вид анемия не се лекува с железни препарати. Основното средство за лечение е кръвопреливането.

Таласемия минор, или по-леката форма, е много разпространена сред нашето население. Срещам я при около 30% от пациентите си. При нея няма никакви проявени симптоми на физическо или психическо ниво. Може пациентите да са леко бледи и да се уморяват по-лесно. При изследване на хемоглобина той се движи в границите на 90 – 100 g/l.

Терапията на този вид анемия е прием на храни и медикаменти, които са богати на витамин В12 и фолиева киселина. Обикновено следя кръвната картина 2 пъти годишно и също толкова пъти в годината изготвяме терапевтични схеми с посочените витамини за по 3 месеца.

Сподели:
Facebook
Twitter
LinkedIn

Коментари

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Не забравяй да се регистрираш!

Регистрирай се, за да можеш да задаваш въпроси, да създаваш и отговаряш в дискусии, да се свързваш с други потребители и да намериш решение на твоя проблем!