Понятието алергия е толкова експлоатирано и дискутирано, че е загубило всякакъв смисъл.
Всеки втори човек го споменава, когато дискутира някакъв здравословен проблем.
Ние, лекарите, когато не можем да си обясним състоянието на пациента и не ни е ясна диагнозата, казваме – алергия.
Истина е, че алергиите все повече се срещат сред подрастващите и се очаква в Европа през 2020 г. да обхванат 30 до 50% от населението.
Какво представлява алергията? Това е свръхреакция на организма към дадени причинители, които наричаме алергени. Те могат да са цветове от растения, животински косми и секрети, домашен прах и хранителни продукти. Много често алергия се проявява при контакт на нашата кожа с множество химични вещества, които използва индустрията.
Алергични прояви можем да наблюдаваме при честа и неправилна употреба на медикаменти. Да не говорим за множеството Е-та, от които преливат нашите храни и напитки.
Защо се получава алергия?
Защо нашият организъм реагира така бурно при контакта с тези вещества?
Каква е връзката имунитет – алергия?
Това са логични въпроси, които си задава всеки трезвомислещ човек.
Наистина има пряка връзка между имунитета и алергичните прояви.
И при двете нашият организъм разпознава чуждите нашественици. И при двете се задействат съответните каскадни реакции за защита. Но при първия – имунитета – имаме ограничаване, убиване на външния агресор (антигена).
При алергията тази каскада от защитни механизми тръгва в грешна посока – посоката на хиперреакция. При попадане на алергена се увеличават тези вещества и клетки – имуноглобулин Е и еозинофили – които „преиграват“ ситуацията. Това води до бурна защитна реакция – оток, секрети и излишно струпване на много други клетки и вещества.
Един пример от практиката е много показателен за връзката имунитет – алергия. Прекалената употреба на антибиотици и кортикостероиди, които се използват за лечение на банални инфекции при децата, води до промяна на имунния механизъм – увеличава се броят на т.нар. Т-хелперни левкоцити, които, след като преминат дадено ниво, стимулират каскада от реакции в посока бурна алергия.
Разбира се, за разпространението на алергиите допринася и наследствеността. Голяма част от децата носят тази предразположеност в гените си. Но ние като родители и лекари можем да направим така, че никога да не се отключи този процес.
Много важен фактор за честите алергични заболявания е и непрекъснато влошаващата се екологична обстановка. Замърсяването на въздуха, водата и почвата са достигнали непоносими граници. Убийственият автомобилен трафик също активира този процес. Да не говорим за масовото използване на печки с твърдо гориво, които създават димна завеса през зимата. Този факт рязко увеличи случаите на алергични прояви през този сезон.
Как да разберем дали едно заболяване е алергично или инфекциозно?
Отговорът на този въпрос понякога е изключително труден както за лекарите, така и за родителите. А понякога имаме и марж на болестта – след инфекциозен причинител детето реагира с алергични симптоми.
В общи линии, ако при дадена болест има покачване на телесната температура – фебрилитет над 38 градуса, то вероятността да е от инфекциозен причинител е твърде голяма.
Типични алергични болести са алергичният ринит, ларингит и бронхиален спазъм. Винаги децата с алергия страдат и от алергични обриви.
Алергичен ринит – среща се при по-големите деца – над 6-годишна възраст. Симптомите могат да бъдат сезонни – през пролетта и лятото, или целогодишни. Проявява се със серия от кихане, екстремно запушен нос и секрети от нослето, които винаги са бистри. Може да наблюдаваме и възпаление на очите – конюнктивит. Детето е в добро общо състояние и не вдига температура. Може да има сърбеж в областта на носа.
Ларингит – твърде честа диагноза при малките деца. Има малчугани, които боледуват по един и същ начин – при провокация – само ларингити.
Характерна за тази болест е внезапността: промяна на гласа – от дрезгав до липсващ. Имаме също честа дразнеща, лаеща кашлица и затруднено вдишване. Прецизен преглед от лекар специалист може да разграничи алергичния ларингит от инфекциозния.
Бронхиален спазъм – при него също има внезапност на симптомите. Въобще тази особеност – внезапно начало – е характерна за всички алергични заболявания. Може да има честа или откъслечна кашлица, която е предимно суха. Но най-характерното за този спазъм е затрудненото и учестено издишване. Коремчето на малкото дете непрекъснато хлътва при дишане. От разстояние се чува свирене от белия дроб.
Алергичен дерматит – изключително честа патология, която се среща при всяко второ дете. На всичкото отгоре тя протича и много разнообразно. Обривите са най-различни – от уртикария до общо зачервяване на кожата. Лекарят трябва да е много внимателен при поставянето на диагнозата.
Ето какви изследвания се назначават, за да се потвърди наличието на алергична причина при дадена болест:
- Пълна кръвна картина.
- Диференциално броене на левкоцитите. Особен интерес представляват еозинофилите. Те са виновни за по-бурното развитие на алергичната реакция. При предразположени деца броят им е силно увеличен.
- Имуноглобулини Е. Този вид белтъци са пряко свързани с алергичната реакция. Ако при изследвания установим значителното им повишение, то диагнозата е сигурна.
- Кръвни и кожни тестове, които са насочени конкретно към дадена алергия. Те може да установят конкретния алерген.
Кожните тестове препоръчвам за деца над 4 години.
Кръвните тестове са по-точни и няма минимална възраст за назначаването им. Те обаче дават представа предимно за наличие на хранителна алергия.
Коментари